full screen background image

Флора

Лонгозните гори на р. Камчия са изключително интересни. В края на XIX век, преди да започне по-масовото им изсичане за добив на дървесина или за освобождаване на терени за земеделие, лонгозите са се разпростирали върху повече от 10000 ха. През 30-те години на миналия век площта им намалява почти два пъти, а днес оцелелите същински заливни гори заемат едва около 1200 ха – съсредоточени при устието на реката.

Крайречните заливни гори около устието на р. Камчия, включени в границите на едноименния резерват, днес са най-представителният образец на лонгозните гори на Балканския полуостров. Тази екосистема има уникален характер, който произтича от състава и структурата на горската растителност и специфичните екологични условия, при които тя се развива. В състава на лонгозната гора влизат запазени коренни съобщества на полския ясен, дръжкоцветния дъб, полския бряст и други влаголюбиви дървесни и храстови видове, съчетани с всичките 6 вида дървовидни лиани, срещащи се в България – обикновени повет, бръшлян, хмел, гърбач, скрипка, дива лоза, а също така и 7 вида тревисти лиани. Като цяло преобладават растителните съобщества с доминиране на полския ясен.

Най-характерната особеност на лонгозната гора са периодичните заливания, свързани с измененията на нивото на р. Камчия. В миналото заливанията са били определяни само от климатичните фактори, а днес водещ фактор е и антропогенното въздействие. Преди човешкото вмешателство, цялата гора в резервата е била наводнявана ежегодно, но днес поради настъпилите промени във водния режим в резултат на различни стопански дейности, територията на резервата се залива спорадично. Последното голямо заливане на лонгозната гора в резервата беше наблюдавано през април 1997 г.

Във флористично отношение районът на резервата се отличава със сравнително богат видов състав и представлява сложен комплекс от видове с различни биологични особености и степен на еволюция. Общо висшите растения, установени в лонгозната гора и заблатените територии в нея, са 245 вида. Камчийският лонгоз е единственото известно находище на българския ендемит грудеста горва. Сред застрашените от изчезване растителни видове могат да се споменат лъскаволистна млечка, блатно кокиче, блатен телиптерис, северница.